Предпазителят за пренапрежение (токов протектор) е незаменимо устройство за защита от мълниезащита на електронно оборудване. Преди се наричаше "гръмоотвод" или "свръхнапрежение". Влизайки в електропровода, моментното пренапрежение на преносната линия на сигнала е ограничено до диапазона на напрежение, което оборудването или системата могат да издържат, или ще се генерира силно място за разряд на мълния ток, за да се защити защитеното оборудване или системата от удар и повреда.
Видът и структурата на един предпазител на пренапрежение са различни за различни цели, но трябва да съдържа най-малко нелинейния ограничителен на напрежението. Основните компоненти, използвани в защитните устройства за отпадни води, са: празнина в изпускането, газова изпускателна тръба, варистор, диод за потискане и предварително токови бобини и др.
Най-примитивният вълна протектор нокът форма дупка се появява в края на 19 век и е бил използван за въздушни преносни линии, за да се предотврати светкавици от повреда на оборудване изолация и причиняване на мощността прекъсвачи, така че тя се нарича "свръхпротективен". През 1920-те се появиха защитници на алуминиевите вълни, защитните елементи на филмовия оксид и защитните елементи на хапчето. Трън-тип токов протектори появиха през 1930. Силициев карбид мълниезащитни устройства се появиха през 1950. През 70-те, Panasonic Corporation на Япония за първи път изобретил защита на пренапрежението на метален оксид с керамични метални оксиди като основен компонент. Съвременните защити на пренапрежението не само имат добър защитен ефект върху различни свръхнапрежения на мълнията и работни пренапрежения в линиите на високо напрежение, но и полагат големи усилия в областта на микроелектрониката.
